Какво е „трансгранично наследяване“?
Наследството е прехвърляне при смърт на наследството - права и задължения - на починалия. Правата могат да бъдат, например, собствеността върху къща, превозно средство или банкова сметка; задълженията могат да включват дългове, например. Трансграничното (или международно) наследяване е наследяване с елементи от различни държави: например починалият е живял в държава, различна от тази на неговия/нейния произход, наследниците на починалия живеят в друга държава или починалият притежава активи в няколко държави
Защо са необходими правилата на ЕС относно трансграничното наследяване?
Всяка година все повече граждани на Европейския съюз се местят в друга държава-членка на ЕС, за да учат, работят или създават семейство. В резултат на това всяка година повече от половин милион семейства участват в трансгранично наследяване. При трансграничното наследяване органите на няколко държави може да имат законови правомощия да се занимават с наследяването (например органите на държавата на починалия националност и властите на държавата, в която починалият е живял последно) и законите на няколко държави могат да се прилагат (например законите на всички държави, в които починалият е притежавал имущество). Следователно може да се наложи гражданите да започнат производства за наследяване в различни държави и да се справят със законите на различни държави. Това може да струва скъпо и може да доведе до издаването на противоречиви решения от страна на властите. За да улесни планирането и управлението на трансграничното наследяване, ЕС прие законодателство през 2012 г., регламентът за наследяването (Регламент (ЕС) № 650 / 2012).
Какво прави регламентът на ЕС?
Регламентът определя правила за определяне на органите на държавата-членка на ЕС ще се занимават с трансгранично наследяване и кое национално законодателство ще се прилага към това правоприемство. По този начин гражданин или завещател (лицето, което прави завещание) може да планира своето наследяване и наследниците вече не трябва да се занимават с множество национални закони и органи. Регламентът също така улеснява съдебно решение или нотариален документ, който се занимава с с дело за наследяване, издадено в една държава-членка на ЕС, за да има действие в друга държава-членка на ЕС. И накрая, регламентът създава европейското удостоверение за наследство (ECS), документ, който може да бъде поискан от наследници (както и наследници, изпълнители на завещание и администратори на имуществото на починалия), за да докажат техния статут и да упражняват своите права в друга държава-членка на ЕС.
За целите на регламента терминът „държава-членка на ЕС“ следва да се разбира като обхващащ всички държави-членки на ЕС с изключение на Дания, Ирландия и Обединеното кралство, тъй като последните не участват в регламента.
Какво се покрива от регламента на ЕС? Регламентът се занимава с определени процедурни въпроси, свързани с трансгранично наследяване — т.е. кои органи на държавата-членка на ЕС ще се занимават с наследяването, кое национално право ще се прилага към наследяването, как съдебните решения и нотариалните документи по въпросите на наследяването ще имат ефект в друга държава-членка на ЕС и как може да се използва ECS. Регламентът не разглежда съществените въпроси на трансграничното правоприемство, като например какъв дял от имуществото на починалия трябва да отиде на неговите/нейните деца и съпруг и колко безплатно наследодателят решава на кого да остави имуществото си. Тези въпроси ще продължат да се уреждат от националното законодателство. Регламентът не урежда определени въпроси, които могат да бъдат свързани с трансгранично наследяване, например:
- гражданското състояние на гражданите (например кой е бил последният съпруг на починалия);
- имущественият режим на двойката, независимо дали е в брак или в регистрирано партньорство (тоест как трябва да се разпределят имуществото на двойката в случай на смърт на един от съпрузите или партньорите);
- задължения за издръжка към лица на издръжка (например бивш съпруг или деца след развод);
- пенсионни планове;
- компании, включително как трябва да бъдат прехвърлени дяловете на починалия в дружество;
- вписването на наследствен имот в регистър (например вписване на собствеността на къща в имотния регистър).
Регламентът не се занимава и с данъчното право. Националното законодателство на всяка държава-членка на ЕС ще определи кои данъци върху наследството трябва да се плащат и къде.
Основните принципи на регламента на ЕС
Регламентът прави трансграничното наследяване по-лесно и по-евтино.
Органи и закони на последната държава на пребиваване на починалия: органите на държавата-членка на ЕС, където починалият е живял последно, ще се занимават с наследяването и по принцип ще прилагат правото на тази държава-членка на ЕС към наследяването.
Възможен избор на закон: гражданите обаче могат да изберат правото на държавата им по гражданство да се прилага за тяхното наследяване. Този избор на право може да бъде направен в завещание или в отделна декларация. Държавата, чието право е избрано, може да бъде държава-членка на ЕС или държава извън ЕС.
Признаване, приемане и прилагане в други държави-членки на ЕС: съдебните решения по наследствени въпроси, издадени в една държава-членка на ЕС, ще бъдат автоматично признати в други държави-членки на ЕС. Ако тяхното признаване се противопостави, те ще бъдат обявени за изпълними по опростени правила. Официални документи (като нотариални документи) по наследствени въпроси (например завещание или удостоверение за наследство), съставени в една държава-членка на ЕС, също ще бъдат приети и обявени за изпълними в друга държава-членка на ЕС съгласно опростени правила.
ECS (Европейски сертификат за наследство): наследниците могат да получат такъв сертификат в държава-членка на ЕС, за да могат да докажат статута си на наследници върху активи, намиращи се в други държави-членки на ЕС.
Източник: Европейската комисия и Европейската съдебна мрежа
MCS и неговият мултидисциплинарен екип, с повече от 20 години експертен опит, е готов да ви помогне да гарантира, че вашето завещание и завещание отговарят на вашите желания и предпочитан закон. Чувствай се свободен да !.
Амбросио Жардим от 1998 г. работи главно в областта на търговското право (корпоративно, сливания и придобивания, съвместни предприятия, преструктуриране и планиране), национално и международно данъчно право и недвижими имоти.... Прочети повече
